Издателство ВЕСТА

Издателство
В Е С Т А

Издателство "Веста – СП" е учредено в края на 2005 г.
Управител е Светлана Петрова (0898/781-506).
Маркетинга завежда Виктор Кръстев (0898/781-503).
Издателството осигурява качествени и бързи преводи от руски, полски, сръбски, френски, английски, испански.
За поръчки:
Тел. секретар: 02/874-61-86
e-mail: vesta05@mail.bg

Издателството носи името на римската богиня на домашното огнище и огъня Веста, според други източници – богиня на свещеното огнище на градската община, курията и дома, почитана и като покровителка на стадата. В Рим култът на Веста имал държавно-обществен характер.
Жриците на богинята били наричани весталки. Избирали девойките из средата на знатните фамилии. Трябвало да служат три десетилетия без право да се омъжват и да водят строг, аскетичен живот. Те поддържали в храма на Веста вечния огън. Изгасването му се смятало за нещастие.

Книгоиздателката Светлана Петрова пред в. "Над 55":

ЛЮБОВТА ЗАДВИЖВА МОТОРА НА ЖИВОТА

Родена е през февруари 1950 г., завършила е специалността "Славянски филологии" в Софийския университет "Климент Охридски", работила е в Съюза на българските филмови дейци, била е сътрудник на много столични издания и дългогодишен филмов наблюдател на в. "Стандарт". Превеждала е автори като полския фантаст Станислав Лем и руски изследователи като Григорий Капица, Константин Коротков и Ернст Мулдашев. Дава старт на издателство "Веста" с трите заглавия от серията "Мечтите се сбъдват".

- Издали сте книги на руската специалистка по позитивна психология Наталия Правдина. Не е ли българинът твърде голям скептик, за да възприеме лесно предлаганата от авторката положителна нагласа?
- Скептицизмът на българите е плод на нерадостна историческа съдба и на безброй разочарования, особено напоследък. Но всъщност обичаме живота – иначе не бихме оцелели през вековете изпитания! Какво казват обикновено гостувалите в България чужденци? "Вие сте чудесни, гостоприемни и умеете да се веселите." Това последното е може би най-важното. Остава да се научим да одобряваме себе си такива, каквито сме, да насочваме енергията си към съзидание, а не към разрушение, да обръщаме по-голямо внимание на ярките багри в живота, а не толкова на тъмните. Според Правдина достатъчно е човек да заобича себе си и съдбата му ще се промени. Същото важи и за народите. Ако смирено приемем миналото си, простим на неприятелите и се отблагодарим на приятелите, ще можем ведро да закрачим по пътя към бъдещето си. Струва ми се, че народ, който обединява в един ден виното и любовта, сваляйки шапка пред Трифон Зарезан и Свети Валентин едновременно, по природа е оптимист. Нуждае се само от малко подкрепа, за да повярва в себе си и да престане да се саморазрушава, като постоянно критикува и мърмори. А това е един от основните постулати при Правдина – да не се поддаваме на отчаянието, а да действаме.
- Кое е интригуващото в творчеството й?
- Тази млада жена поразява с мъдростта си и с умението да предаде размислите си по лесно достъпен начин! Досега е издала 26 заглавия по най-различни житейски проблеми, както и за пътешествията си в Тибет и Непал. Книгите й са толкова четивни и вдъхновяващи, че който ги разгърне, трудно ги оставя. Дори да го стори, след време отново посяга към тях, защото са като среща с добронамерен събеседник.
- Как този "добронамерен събеседник" повлия на вашия живот?
- Най-положително! Може да се каже, че точно стремежът да запозная повече хора с книгите на Правдина ме подтикна да стана издател. Прочетох "Обичам себе си!", "Богатството е в ръцете ми!" и "Излъчвам любов и сила!" почти на един дъх. Авторката им ми вдъхна увереност, че ще се справя, защото по цялата верига от дейности в книгоиздателското поприще имам приятели, с които се съветвам и работя, а едно от условията за успех според Правдина е приятелската подкрепа. Ние се зареждаме взаимно с положителна енергия, споделяме сходни възгледи, а атмосферата на обич ни помага да действаме успешно. Та нали любовта е моторът, който движи живота!
- Какво ще пожелаете на читателите ни в навечерието на празника на виното и любовта?
- Да се опияняват и от едното, и от другото, защото така ежедневието се превръща в нещо забавно, при това независимо от възрастта! Не сме се родили да се измъчваме, а да се радваме на живота! Нека светлина озарява пътя ни дори когато слънцето е зад облаци!

Веста от римската митология съответства на гръцката богиня Хестия. Култът към Веста, който се корени в най-древните индоевропейски традиции, бил тясно свързан с градските светини. Постоянно горящият огън в храма на богинята символизирал държавната стабилност и устойчивост. Весталките били избирани сред момичета на възраст от 6 до 10 г. Задължавали ги да пазят девствеността си в продължение на 30 години, а при нарушаване на забраната били зазиждани живи. Те участвали в обредите, изготвяли смес от брашно, сол и пепел от животни, изгаряни по време на жертвоприношенията. Макар угасването на огъня на Веста да било смятано за лошо предзнаменование, през първия ден от новата година го гасели и запалвали наново, като търкали едно свещено дърво о друго. От този огън взимали пламък за огнищата на курията (общност от 10 римски рода). По същото време съхраняваните в храма свещени лаври били заменяни с нови. В частните домове на Веста посвещавали входа към дома – вестибюла. По-късно богинята била отъждествявана с неподвижно висящото в космоса земно кълбо, поело в себе си огъня, или с огъня като най-чист елемент. Причислявали я към пенатите – древноримски божества, които закриляли семейството и държавата. Обществените пенати били донесени от Еней след опожаряването на Троя и съхранявани в храма на Веста. Встъпвайки в длъжност, магистратите правили жертвоприношения и на пенатите, и на нея. Богинята била изобразявана със забулено лице, с чаша, факла и скиптър.

Името Веста носи и масивен астероид от астероидния пояс в района между Марс и Юпитер. Някои астрономи определят Веста като планета-джудже. Нейният диаметър е 540 км. Открита е от Х.Олберс през 1807 г.

Реклами