|
Издателство В Е С Т А |
![]() |
|||||||||||
| За нас | Търсете | Очаквайте | Книжарници | Контакти | ||||||||
![]() |
С "ИЗЛЪЧВАМ ЛЮБОВ И СИЛА! Вълшебни уроци по щастие за Новата жена" ще откриете омагьосващите тайни в интимните отношения и брод в бурната река на страстта. |
|||||||||||
|
||||||||||||
|
ВЕСТА Ви подарява главите Избирам себе си! и Източникът на светлина и топлина в душите ви |
||||||||||||
|
Надявам се, че отделих достатъчно време на въпроса колко е важно да сте напълно независима в материално отношение.
Сега ще поговорим за друга, също толкова важна съставка – за самолюбието. Колкото повече общувам с хората, толкова повече се убеждавам, че за някои да обикнат себе си е свръхсложна задача. "Само да знаете колко ми се иска да се обикна, но не става", въздъхват някои жени в отговор на горещите ми апели за важността и необходимостта да се отнасяме към себе си с любов. Добре, тогава нека подхванем темата от друга посока. Желаете да изпитате прекрасна любов? Мисля, че отговорът е очевиден. Обещавам ви, че ще ви се случи, но за целта трябва да отговорите на едно малко изискване – да обикнете себе си! И изобщо не ми внушавайте колко сложно е това. Във всяка книга споменавам колко е важно да обичаме себе си, но възникват все нови и нови аспекти на темата, затова ми се иска да говоря все повече за това. Да разгледаме още една страна на проблема. Имам предвид самотата. Това е дума, която особено силно плаши жените. Съгласни са на всичко друго, но не и да останат сами! Какъвто и да е, все пак е мъж. А за какво ви е? Какво лошо има в самотата? Та ние сме самотни и когато се раждаме, и когато даряваме с живот децата си, и когато си отиваме от този свят. Целият ни живот се състои от безброй събития, които преживяваме самостоятелно. Ако погледнете обективно, и любовта преживяваме сами, тоест в уединение. Не се опасявайте от самотата, скъпи мои! Щом престанем да се притесняваме от това страшилище, то се изпарява и престава да съществува! Просто се топи, изчезва и вече не терзае душата. "Ако не откриете разумен приятел, готов да тръгне заедно с вас, човек праведен и мъдър – идете сам, като цар, отказал се от завоюваното царство, тоест като слон, озовал се в слонската гора", твърди се в Джаммапада – древен индийски свещен текст. Важна забележка. Възлюбени мои сестри! Всичко това, което сега четете за любовта, съм написала не за да ви разочаровам и отблъсна от нея. Единствената ми цел е да укрепя вярата ви и да ви подготвя да посрещнете своята прекрасна, невероятна и неповторима любов, щастието и радостта! За да се чувствате добре винаги. Днес, утре, завинаги... Да видим какво пише учителят Ошо – учудващият, ненадминат и недостижим философ и мистик. "Когато избираш собственото същество, всъщност избираш съществото на цялата Вселена, защото между тях няма разлика. Избирайки себе си, избираш Бог, Бог избира тебе – ти ставаш негов избраник." Ако преведем неговата поразително мъдра мисъл на общоприет език, можем да кажем, че ако човек се научи да живее в мир със себе си, става силен и свободен. Ако се чувстваш добре със себе си, ще ти е хубаво и с другите хора, защото душата ти вече е умиротворена. Мир, спокойствие, любов и радост. Дълго време Катерина живеела в постоянни конфликти с порасналата си дъщеря и новия си любим. Щерката не го понасяла, а той не питаел към нея симпатия. "Или аз, или той! – с максимализма на младостта заявила дъщерята. – Кого избираш?" Уморената от спорове майка отвърнала: "Избирам себе си!" Точно така трябва да постъпвате. Винаги избирайте себе си и няма да съжалявате! Склонността на жената да изпада в положението на жертва е направо учудваща. Може би в други епохи тази особеност е била нещо положително – трудно ми е да преценя. Но повече не бива да постъпваме така! Не си струва да развиваме в себе си синдрома на жертвата. Дори ако засега сте самотни, независимо дали сте на 20, 40 или 60, това не е повод да се отчайвате. Светът е невероятно безкраен и прекрасен. Иска ми се да ви посоча пример от реалния живот и да ви разкажа за една жена, която овдовя на 60 години и взе акъла на приятелките си. Тя нито плаче от мъка, нито се ожалва, не повтаря, че брои дните до срещата си с починалия, а... спортува и се занимава с всичко онова, за което не й е стигало време, когато се е грижела за семейството си. На досадните въпроси от типа "Сигурно не излизате от гробищата?", отговаря: "Нима това би променило нещо? Не, посещавам занятията на група за здраве, за да живея пълноценно!" Тя наистина се разхубави и подмлади. Забелязвайки завистливи погледи, запазва пълно спокойствие. "Да, претърпях лична загуба, но нямам намерение да предоставям преживяванията си за оглед от страна на близки и познати. Радвам се на живота такъв, какъвто е. И съм благодарна за всичко!" Подобни жени са достойни за уважение заради силата на духа. Обичайте себе си, създавайте си радости, устройвайте си малки, но приятни празници и ще видите, че скоро към празника на живота ви ще се присъединят онези приятели и любими, за които отдавна сте мечтали. И то ще става толкова лесно и спонтанно, че направо ще се учудите. Източникът на светлина и топлина в душите ви Любовта се случва, прекрасни мои! Да, това е точната дума. Тя не търпи жертви и интриги. Любовта съществува и се случва! И започва от вас. Вие запалвате началната искрица в душата си. Научете се първо да сгрявате себе си. Научете се да поддържате в душата си постоянно горящ източник на топлина и светлина. Скоро ще усетите как нещо неусетно се е променило. От търсещи, тъжни и страдалчески очите ви са станали сияещи и радостни, а приповдигнато настроение вече е нещо обичайно за вас. Усещането, че ви е хубаво да живеете, е постоянно, понеже притежавате най-важното – самите себе си! Появата ви радва хората. След като си тръгнете, хората започват да тъгуват за вас. И не някой друг ви е изградил като привлекателна личност, а самите вие сте го сторили! Приближили сте се към състоянието на просветление. Защото дълбокото уважение, което изпитвате към собствената си същност, на практика е уважение към Създателя. Когато напълно приемате себе си, също проявявате почит към Него. А щом отразената представа за вас във финия свят е благоприятна, желанията ви започват да се изпълняват спонтанно. И това е напълно закономерно. "Много исках да се запозная с някого, който да ми стане приятел, да е любовта на живота ми – разказва ми една млада жена. – Работя в женски колектив. Струваше ми се по-правилно да ГО търся извън службата. Не ми харесва да обикалям нощните заведения, направо не ги понасям заради силната музика и цигарената мъгла. Упорито ходех обаче по разни клубове, страдайки на сутринта от главоболие и недоспиване. Така продължих да търся мъжа на мечтите си няколко години! Но тъй и не го срещнах в нощните заведения. Там получавах само предложения от сексуален характер. Когато ми омръзна, започнах да пътувам, да се записвам на различни курсове, да се занимавам с фитнес – живеех радостно и интересно. Веднъж се отбих в бизнесцентъра, където се намираше предпочитаната от мен туристическа агенция. И какво? Буквално на прага се натъквам на млад мъж, който любезно ми отваря вратата! При тази среща с нас се случи нещо. Той предложи да ме съпроводи до агенцията. Приех, макар отлично да знаех къде се намира. И двамата усещахме, че самата Съдба ни е уредила тази среща. Не бяхме в състояние да се сбогуваме. Той ме гледаше така, сякаш бях някакво чудо, а аз виждах в очите му, че той е чаканият любим. Оттогава сме заедно!" Зная, че се е случило точно така. Това потвърждава истината, че срещата с любимия се осъществява, когато вървиш по собствения чудесен път, а не когато напрегнато ГО търсиш. Любимата ми група “Енигма” пее в една от песните си прекрасни думи (цитирам по памет, затова не гарантирам за точността): "Лесно е да вникнеш в принципите на любовта – прави каквото ти се иска и го върши, докато срещнеш любовта!" За двойката от разказаната по-горе история тези думи звучат пророчески. И не само за тях! Проследете отново какво се случва. Момичето се е оглеждало години наред, не се отчаяло, не се затворило в себе си. Започнало да се самоусъвършенства, тоест да развива най-добрите си качества, а това е възможно само ако човек обича себе си. Когато вътрешният огън на любовта се разгаря по-силно, все по-често ни се случват приятни събития. Преди всичко стигаме до усещането, че сме си самодостатъчни. То ни дава с нищо несравнимо чувство за вътрешен комфорт. Вие се наслаждавате на обичта, с която сте се научили да се отнасяте към себе си. Всяка минута, всеки ден сте щастливи, хубаво ви е. Дотолкова развивате вътрешното си чувство на любов, че то започва да расте. Изливате това блаженство, тази радост и наслада върху околния свят. На всички им е приятно с вас, защото на вас ви е хубаво с вас самите. Превръщате се в хармонична личност, при това по принцип паралелно се развивате и в професионално отношение, защото няма как да не ви забележат в работата. Проявявате творчески способности – неизбежно е, защото благодарение на новото и постоянно състояние на любов вече сте по-близо до Създателя. Този процес не може да бъде спрян. Ще видите какво още ще се случи, когато се научите да изпитвате силна обич към себе си! Тогава ще минете към нов стадий. Ще започнете да изливате тази любов върху околните, без да чакате нищо в замяна. Истинската любов, в каквато се превръщате, не чака отплата. Толкова й е хубаво с вас, че просто няма място за някакви дребнави сметки от рода на "Аз му се обадих два пъти, а той на мен – само веднъж. Няма все аз да му се обаждам!". Истинската обич, каквато вече сте, е щедра – тя дарява околните, без да прави сметки и без да се измъчва. Тук вече минавате към следващия етап. Учите се да се разделяте спокойно и лесно. На мнозина това им се струва нещо невероятно. Представете си обаче, че сте олицетворение на любовта и щастието. Винаги ви е хубаво. Ако човек е приел вашата любов, значи много му е провървяло, а вие сте благодарни, защото се е появил някой, когото да направите щастлив – освен себе си. А ако не я е приел – губи той, не вие! Той ще е лишен от щастието да общува с вас. Не бива да страдате, продължавайте да излъчвате любов. Нали помните, че околните също се зареждат с енергия благодарение на обичта ни и факта, че се радваме на живота. Понякога ми се струва дори, че е достатъчно само един човек да се преизпълни с любов и нещо в структурата на Вселената ще се промени. Защото всичко живо откликва на любовта. А нашата Земя е жива, Вселената – също, следователно обичайки себе си, ги зареждате с любов. Не може да обичате само себе си – автоматично започвате да излъчвате любов към всичко наоколо. Малко кривнахме встрани от темата за лесното и радостно сбогуване. Представете си, че споделяте лъчезарната си обич с човек, който не е разбрал колко му е провървяло и в някакъв момент прави друг избор. Как постъпва в такива случаи Его-то на индивид, който не обича себе си достатъчно силно? Вариантите са безброй. От безумни истерии до заплахи за прерязване на вените. От депресия до алкохолизъм. И всичко това от изсушаващото душата чувство, че някой някого е изоставил. "Ах, какво ще правя сега? Къде ще намеря друг? Животът ми се обезсмисли." Толкова е банално, че е скучно и печално. А как постъпва свободната, прекрасна и обичаща себе си Нова жена? Впрочем и мъжът, защото тук разлика почти няма. Тя си казва: "Благодаря за съвместния ни опит. Уважавам избора ти. Сбогувам се с тебе с любов и ти прощавам. Беше ни хубаво заедно, но щом желаеш да продължиш по житейския си път без мен, имаш право. Любовта ми към тебе, вътрешното ми чувство за обич, душевният комфорт и свободата ми изобщо няма да са накърнени от твоето решение." И ще продължи да обича себе си и целия свят, знаейки отлично, че скоро тази любов задължително ще привлече онзи, който ще оцени съкровището, поднесено му от съдбата. Сега разбирате ли защо озаглавих книгата "Излъчвам любов и сила!"? Ами защото, възлюбени мои сестри, любовта ни дава огромна сила. Тя е в състояние да промени живота ни. Само че трябва да започнете от любовта към себе си! Тогава всичко е изпълнимо. Ще се приближите към източника на силата, ще усетите неподозирани дотогава възможности и мощен потенциал. Има будистка притча. В резултат на случайност сред стадо овце се озовало едно лъвче. Майката лъвица го изгубила веднага след раждането и то винаги смятало, че е овчица. Растяло с овцете, похапвало трева и нямало самосъзнанието на лъв. Веднъж лъв, който подгонил стадото, съзрял лъвчето. Не можел да схване какво е станало с младото лъвче, та ходи на паша заедно с овцете – дали е с всичкия си? Лъвът се приближил към младото лъвче и му наредил: "Следвай ме!" Лъвчето, което за първи път виждало възрастен лъв, се подчинило. Онзи го завел при езеро и го накарал да се огледа в гладката повърхност – тя отразила истинския му облик. "Ти си лъв, цар на животните, и се дръж като такъв!" – казал мъдрият лъв. И джунглата се огласила от рева на младия лъв, който преди бил тих като овчица. Тогава за първи път осъзнал, че е истински лъв. Задачата на учителя, на мастъра е да заяви на лъва, че е лъв. Да каже на човека, че е човек. И да му помогне да открие вътре в себе си заложената там сила, която по неизвестни причини не намира изхода, дреме и се крие, притаена в някое ъгълче на душата. Силата ви е в любовта. Силата ви е във вашата чистота. Силата ви е в радостта ви. Не се опасявайте, че ще ви обвинят в егоизъм. Той изобщо няма нищо общо. Нали осъзнавате, че хората, които обичат себе си, преобразяват света? Това не е нарцисизъм. Любовта, която изпитваме към себе си, опознаването на дълбините на душата ни, приближаването към безценната ни Божия същност са източникът на силата, която ще пребъде с вас завинаги. Нещо повече – с течение на времето тя ще заяква, тъй че хора, които отдавна не са ви виждали, постоянно ще се учудват от преобразяващите ви промени. Да обичаш себе си означава също да не се съгласявате да правите нещо, което противоречи на възгледите ви (...) Не пренебрегвайте волята си и не правете нещо, което ви е неприятно. Вашата воля е свещена. Всеки път, когато правим компромис, губим от силата си и самолюбието ни страда. На света има толкова чудни занимания, от които можем да имаме полза, че не си струва да се съгласяваме с онова, което не ни харесва – това би означавало, че се противим на любовта. Зная, не на всички ще допадне онова, което ще кажа сега, но то е истина. Да изпълняваме съпружеския си дълг, без да изпитваме любов, тоест по задължение, според мен е тежко престъпление срещу свободната воля, срещу любовта и нас самите. Това си е равно на изнасилване. Сексът без обич приближава човека до животно и оскърбява достойнството – както на жената, така и на мъжа. Край, казах ви мнението си, а нататък решавате вие. Но помнете - ЛЮБОВТА Е ВСИЧКО! |
||||||||||||
| Реклами | ||||||||||||
|
||||||||||||
|
||||||||||||