на Владимир Лермонтов

Голямото разграничаване или кой кой е?

В този раздел, приятелю мой, ще направим ГОЛЯМОТО РАЗГРАНИЧАВАНЕ между ума и душата – трябва да вдигнем мостовете, иначе никога не ще налучкаме верния път към своята душа. Привидно ще се насочваме към нея, но всъщност дори няма да забележим как ще свърнем встрани, ще се заблудим и ще закрачим отново по пътя на ума – тоест ще се озовем там, откъдето сме си тръгнали с желание да се махнем завинаги. Изобщо ще блуждаем безкрайно и светлината в края на тунела никога няма да се появи.
Трябва да се научим да разпознаваме ума и душата – това ще е най-важният урок!
И тъй, в нашето същество има ум и душа (и тяло, но за него ще поговорим по-късно). Това са два различни полюса на естеството ни. Те имат специфични свойства и собствени ценности, цели, задачи, намерения. Живеят в различни светове и реалности, подчиняват се съответно на различни закони, имат специфични възможности, различни енергии и сили. Може да се каже, че са насочени в противоположни посоки – единият (умът) се стреми надясно, а другата (душата) – наляво.
Умът мисли, душата чувства.
Умът и душата обитават различни вселени и всеки от тези светове има свои измерения, свои ценности.
Ценното за ума е без значение за душата, а важното за душата е безсмислено за ума.
Когато говоря за душата, понякога хората ме гледат тъй, сякаш съм паднал от Луната. Прави са, защото за ума душата е инопланетянка.
От това следва, пътешественико мой, че когато говорим за душата и постъпваме както тя повелява, градим живота си, направлявани от нея, наистина ставаме извънземни за този свят, построен от ума. А всъщност Творецът е създал нашата планета и Вселената заради душата – да осъществява в този свят своите намерения и желания, да твори благородни постъпки. И откъдето и да е, душата-гълъбица тук си е у дома, а не на гости. Но светът, както ти е ясно, отдавна се е обърнал с главата надолу, затова щастливите хора изглеждат така, сякаш не са от този свят. Да си щастлив е неприлично, защото щастието не е нещо нормално и понякога дори се смята за психическо отклонение.
За ума щастието изглежда като... болест.

Светът на душата и светът на ума

Душата живее в единен свят, където всеки атом, молекула, частица, живо същество се намират в хармония, съгласуваност, съзвучие. Този свят е обемен, в него няма разграничаване: голямо-малко, важно-маловажно, силно-слабо, горе-долу, първо-последно. Там всичко има еднакво значение: и мечката, и мравката, и капката, и океанът, и атомът, и галактиката са равностойни и еднакво важни. Душата вижда света обемен, цялостен, единен, неразделен. Тя живее в това единство и пълнота, стреми се към още по-голяма цялостност, единство и пълнота. А как се стреми? Много просто – душата жадува да дарява онова, което самата тя притежава. Иска й се да сподели щастието, любовта, богатството.
Умът живее в такова пространство, че вижда света като разположен в плоскост, и то фрагментарно, на части. Затова му се струва, че различните елементи на света не са свързани и ако човек настъпи едно цвете, ще пострада само то и никой друг. А всъщност болка ще усети целият организъм на Вселената.
Душата обединява, умът разединява.
Душата винаги прелива, на ума постоянно нещо не му достига. От тук следва още една важна разлика: душата винаги е пълна, на ума постоянно нещо му липсва.
Умът винаги се стреми да допълни недостига – да е пръв, затова участва в безкрайни съревнования, надбягвания, първенства, борба. Той желае да откъсне златната ябълка, да победи, да грабне по-голямо парче от тортата, да отвоюва за себе си място под Слънцето.
За душата стремежът на ума да бъде първи е абсурдно, защото тя вече е първа, а и всички около нея също споделят първенството й. Тя вече е пълна като океан и празнува живота, канейки на тържеството всички желаещи.
Умът вечно е нещастен – за да отбележи "празника на СВОЯТА улица" веднъж не му достига лев, друг път – цял милион или дори милиард.
Душата пребивава в хармония със света, с Вселената, с всяка жива душа.
Умът е в конфликт, борба, противопоставяне.
Душата се радва, когато вижда около себе си щастие, хармония, любов, единение – тоест онова, което е подобно на нея. Умът пък изпитва удоволствие от борбата, нещастията, конфликтите, насилието, убийствата.
Умът винаги бърза, притеснява се да не би да не успее, да не би да закъснее. Душата не се притеснява, тя вече е там, впрочем навсякъде е – закъде да бърза?
Душата празнува живота, блаженства във всеки момент от битието.
Умът винаги бърза за празника, който – колкото и да е странно – независимо от всички усилия никога не настъпва.
Ето казаното от апостол Павел, което ще ни помогне да опознаем свойствата на душата, за да можем после да различаваме кое идва от душата и кое от ума. Само че в този цитат си позволявам да заменя думата любов с думата душа. Защото любовта, а и щастието, и богатството са свойства на душата.
Душата е търпелива и милосърдна, не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не търси своето, не се дразни, не допуска лоши мисли, не се радва на неправдата, а се сърадва на истината, всичко покрива, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко изтърпява.
Умът във всичко търси изгода за себе си.
Душата вече притежава цялата изгода и се стреми да я сподели с всички.
Главният лозунг на ума е разделяй и владей.
На душата – обединявай и празнувай.
Когато на семинарите се извършва тайнството на докосване до душата, тогава душите откликват, отварят се и става чудо – осъзнаваме, че всички ние по душа сме едно и също, че всички сме единен организъм с множество клетчици.
По душа всички сме еднакви, отличаваме се само по ума.
Всички войни по света произтичат от ума-крадец, който се стреми да получи първенство, власт, пари. Ако войната е на религиозна основа, значи тази религия произхожда от ума, а не от душата.
Умът винаги се противопоставя на света, воюва с него.
Душата е самият свят, затова дарява всяка душа, всяка частица от света с любов, ласка, нежност.

Негово "величество" умът

Може да ти се стори, че безпощадно критикувам ума човешки в полза на душата, но всъщност не е така. Аз съм за цялостност на душата и ума – тези две половинки на нашето същество, според мен обаче душата трябва да е на първо място.
Умът е призван да бъда помощник на душата в осъществяването на нейните намерения, желания, постъпки. Но обикновено той поема върховното управление на живота, изтиква душата на заден план и я потиска.
Пътят на душата е пътят на истинската божествена хармония, когато душата, умът и тялото – всичко вътрешно и външно – пребивават в цялостност, сътрудничество, единство.

Следвай своята линия

В 99% от случаите живеем, ръководейки се от намеренията на ума, а той не е способен да ни подари щастие, богатство, любов. Особено остро осъзнаваме този факт, когато постигаме житейски успех или някаква победа, когато желанията ни се изпълняват. Причината е, че тези желания са породени от ума – те доставят удоволствие, но не и блаженство. Много хора грешат, по-точно възприемат удоволствието като блаженство, а удовлетворението – като щастие.
Затова ще ти кажа нещо шокиращо: най-силно нещастни се чувстват хората, достигнали успех, тоест осъществили намеренията на ума.
Нали е бил достигнат успех, поръчан от ума, а не от душата! Съгласен съм с това, че когато се достига умствена цел, човек изпитва удоволствие и "насищане" – приятно е да имаш красив дом, скъпа кола, хубавица за жена, престижна работа. Но щом осъществиш намерението на ума, душата тутакси започва да стене, защото е искала от живота нещо друго. И тогава ти се ще да възкликнеш: "Какво искаш, душо – нали всичко си имаш?!"
Бедата е там, че не можем да осъзнаем какво желае нашата душа, защото сме загубили тази способност. И от тук следва: осъзнаването на своята душа е най-сложната задача на света.
Нека си кажем откровено (а откровеността е най-важното условие и правило на нашето пътуване към щастието, богатството, здравето и любовта): краят на света, за който доста се говори в редица пророчества и свещени книги, вече дойде. Не забелязахме как се случи това, защото чакахме друг край. Всъщност ние, приятелю мой, преживяваме края на света. Какво? Твърдиш, че не виждаш никакъв апокалипсис – хората живеят, работят, раждат нови хора. Вярно. Само че краят на света се състои не във външни бедствия и катастрофи, а във вътрешни катаклизми. Прекъсването на живота според повелите на душата е най-значимата катастрофа на нашия век. Точно това е краят на света!
По какъв начин животът на душата е свързан със светлината? – питаш. Много просто – душата е вместилище на Светия дух, на Божията светлина. Когато общуваме, вслушвайки се в гласа на душата, излъчваме душевна светлина. Щом душата мълчи, а работят само мозъчните гънки, няма никаква светлина.
Душата е вместилище на Светия дух, на Божията светлина.
Нашият живот е все повече информационно наситен, а не душевен. А информацията е храна за ума, докато храна за душата са чувствата. Заприличахме на глобалната мрежа Интернет, където можеш да получиш всякаква информация, но по никакъв начин не можеш да се докоснеш до човека, до неговата душа.
Престанахме да общуваме с душите си, само ОБМЕНЯМЕ ИНФОРМАЦИЯ – ето това е краят на света.
Около нас има стотици, хиляди, милиони хора, обикновено повечето живеят нормално, може да се каже – дори добре, защото няма мащабна война, няма глад. Обаче сред тази тълпа се чувстваме безкрайно самотни и – естествено – нещастни. Все едно бродим по пустиня, където няма ни една жива душа наоколо. Толкова ни се иска да извикаме: "Има ли някой жив, обади се!?" А наоколо цари безмълвие. Никой не желае да узнае какво чувстваме, а и ние не искаме да знаем какво изпитват околните. Станали сме сдържани, затворени и дистанцирани, а най-ужасното е, че нашите истински душевни преживявания и чувства са скрити най-вече от нас самите. Ние знаем-не знаем, чувстваме-не чувстваме какво става всъщност в душите ни.

Краят на света се отменя днес, точно сега

Положението не е чак толкова лошо, добри ми приятелю! Нали решихме да живеем според повелите на душата, затова днес, точно сега за нас се отменя краят на света. Може да извикаш: "Уррра!" Но защо толкова тихо – та това е празник, а не погребение.
Нали ако започнем да осъзнаваме своята душа, ще можем да живеем, направлявани от нея, и тогава светът ще се преобрази. Светлината отново ще се възроди! И това няма да е нова религия или духовно движение, а напълно различен живот, начин на съществуване, за какъвто се говори всъщност в свещените книги, в пророчествата на ясновидците за златния век и хилядолетното царство на Христос. Ще е свят, в който хората няма да питат къде е Бог, защото Той ще е във всеки от нас. Това ще е царството на радостта, щастието, богатството и любовта!
Каквото иска душата, това иска Бог.